5.10.2018 г., 1:03

Родина

623 0 0

Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.

 

Там дори усмивка малка,
се превръща в светлина,
пламъкът и на запалка,
те изпълва с топлина.

 

Там просторът по-синее,
въздухът е по-сребрист,
вятърът в листата пее,
със гласеца мамин чист.

 

Там водата по е сладка,
и тревата по е мека,
по пътеката на татка,
и работата е по-лека.

 

Там не сещаш глад и жажда,
щом обиколят другари,
и природата угажда,
на чадата свои стари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...