5.10.2018 г., 1:03

Родина

621 0 0

Там където е сърцето,
Там намира се домът,
и дори на битието,
другаде да е зовът.

 

Там дори усмивка малка,
се превръща в светлина,
пламъкът и на запалка,
те изпълва с топлина.

 

Там просторът по-синее,
въздухът е по-сребрист,
вятърът в листата пее,
със гласеца мамин чист.

 

Там водата по е сладка,
и тревата по е мека,
по пътеката на татка,
и работата е по-лека.

 

Там не сещаш глад и жажда,
щом обиколят другари,
и природата угажда,
на чадата свои стари.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...