15 ene 2020, 23:41

Родина

  Poesía » Otra
1.4K 3 6

Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви,
села с история вековна,
море и върхове планински,
вълшебна, българска природа.
А гайдите като извият
Родопа тихо заиграва
вещае българска народност,
която искат да я няма.
И кукерите ще играят,
момите пак ще месят хляба,
а Дайчово хоро от малки
наследниците ще го знаят.
Децата ни понамаляха,
но първи са математици,
девойки-грации ни славят,
а позорят ни политици.
И хората ни са корави,
но учат ги от малки още
да се прекланят толерантно,
защото нашето е лошо.
Прокудени от родно място
са хиляди – самотни птици.
На майките нагарча хляба -
не случихме на политици.
Не си мислете, че ще стане,
рода си никой не забравя
освен продажникът народен,
но той е тлен, и тлен остава...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...