15.01.2020 г., 23:41

Родина

1.4K 3 6

Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви,
села с история вековна,
море и върхове планински,
вълшебна, българска природа.
А гайдите като извият
Родопа тихо заиграва
вещае българска народност,
която искат да я няма.
И кукерите ще играят,
момите пак ще месят хляба,
а Дайчово хоро от малки
наследниците ще го знаят.
Децата ни понамаляха,
но първи са математици,
девойки-грации ни славят,
а позорят ни политици.
И хората ни са корави,
но учат ги от малки още
да се прекланят толерантно,
защото нашето е лошо.
Прокудени от родно място
са хиляди – самотни птици.
На майките нагарча хляба -
не случихме на политици.
Не си мислете, че ще стане,
рода си никой не забравя
освен продажникът народен,
но той е тлен, и тлен остава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...