Jan 15, 2020, 11:41 PM

Родина

  Poetry » Other
1.4K 3 6

Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви,
села с история вековна,
море и върхове планински,
вълшебна, българска природа.
А гайдите като извият
Родопа тихо заиграва
вещае българска народност,
която искат да я няма.
И кукерите ще играят,
момите пак ще месят хляба,
а Дайчово хоро от малки
наследниците ще го знаят.
Децата ни понамаляха,
но първи са математици,
девойки-грации ни славят,
а позорят ни политици.
И хората ни са корави,
но учат ги от малки още
да се прекланят толерантно,
защото нашето е лошо.
Прокудени от родно място
са хиляди – самотни птици.
На майките нагарча хляба -
не случихме на политици.
Не си мислете, че ще стане,
рода си никой не забравя
освен продажникът народен,
но той е тлен, и тлен остава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...