Родина
Да ни погубят искат всички
„велики“ сили и народи -
били сме бедни и безлични,
били сме дълго време роби.
Богати сме - реки и ниви,
села с история вековна,
море и върхове планински,
вълшебна, българска природа.
А гайдите като извият
Родопа тихо заиграва
вещае българска народност,
която искат да я няма.
И кукерите ще играят,
момите пак ще месят хляба,
а Дайчово хоро от малки
наследниците ще го знаят.
Децата ни понамаляха,
но първи са математици,
девойки-грации ни славят,
а позорят ни политици.
И хората ни са корави,
но учат ги от малки още
да се прекланят толерантно,
защото нашето е лошо.
Прокудени от родно място
са хиляди – самотни птици.
На майките нагарча хляба -
не случихме на политици.
Не си мислете, че ще стане,
рода си никой не забравя
освен продажникът народен,
но той е тлен, и тлен остава...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
