Родина

NorwenaAldren (Доротея)
87 210

23 sept 2022, 17:27

Poesía » Del paisaje, Verso libre

627 1 2

На мен ми стига,

за да съм щастлива -

да заровя крак на родна почва, във земята -

бременна, гореща, черна,

вибрираща от слънчеви милувки;

и поглед да зарея в къдрите дантелени,

от боговете във небето плетени;

да се пречистя под пороя водопаден,

протегнат за прегръдка от облака към планината;

да се гмурна в бесовете тъмни на солен титан,

спящ с мъркане, глава положил в златен пясък.

Тук корени от малка пускам,

тръгна ли - ще съхна...

Не желая да напускам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.