23 сент. 2022 г., 17:27

Родина 

  Поэзия » Пейзажная, Свободный стих
605 1 2

На мен ми стига, 

за да съм щастлива -

 

да заровя крак на родна почва, във земята -

бременна, гореща, черна,

вибрираща от слънчеви милувки;

 

и поглед да зарея в къдрите дантелени,

от боговете във небето плетени;

 

да се пречистя под пороя водопаден,

протегнат за прегръдка от облака към планината;

 

да се гмурна в бесовете тъмни на солен титан,

спящ с мъркане, глава положил в златен пясък.

 

Тук корени от малка пускам, 

тръгна ли - ще съхна...

 

Не желая да напускам!

© Доротея Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??