NorwenaAldren (Доротея)
87 210
23.09.2022 г., 17:27 ч.

Родина 

  Поезия » Пейзажна, Свободен стих
604 1 2

На мен ми стига, 

за да съм щастлива -

 

да заровя крак на родна почва, във земята -

бременна, гореща, черна,

вибрираща от слънчеви милувки;

 

и поглед да зарея в къдрите дантелени,

от боговете във небето плетени;

 

да се пречистя под пороя водопаден,

протегнат за прегръдка от облака към планината;

 

да се гмурна в бесовете тъмни на солен титан,

спящ с мъркане, глава положил в златен пясък.

 

Тук корени от малка пускам, 

тръгна ли - ще съхна...

 

Не желая да напускам!

© Доротея Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??