Родина
На мен ми стига,
за да съм щастлива -
да заровя крак на родна почва, във земята -
бременна, гореща, черна,
вибрираща от слънчеви милувки;
и поглед да зарея в къдрите дантелени,
от боговете във небето плетени;
да се пречистя под пороя водопаден,
протегнат за прегръдка от облака към планината;
да се гмурна в бесовете тъмни на солен титан,
спящ с мъркане, глава положил в златен пясък.
Тук корени от малка пускам,
тръгна ли - ще съхна...
Не желая да напускам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
