Майчицо, защо остави

мене в мрака на нощта

и защо ме ти забрави,

греховни са твоите дела.

С ръце събирам своите сълзи,

с кръв попили моите деди,

миналото аз не ще върна,

а смъртта, уви, кат тях прегърна.

За какво борили се те,

мечти, разбити на парче,

съпруга, търсеща с поглед

любимия на смъртния си одър.

Детето без бащина любов расте,

а баба му в сълзи плете.

Така умира нашата родина,

нашата божия градина.