2 jun 2017, 22:37

Родино

  Poesía » Civil
522 1 6

Родино моя, мила и свидна,

ти си моята гордост и красива.

Моята майка, прелест родна,

аз съм българка щастлива.

 

Днес уж си свободна, без робия,

младежта излезе, прекрачи праг.

Благославяй чедата, а не тия

които народа обричат само в мрак.

 

Разтвори твоята балканска гръд,

в твоята прегръдка скрий своите чеда.

Ръка чужда да не мърси твоята плът,

хората да не спират объркани от беда.

 

Кой иска да те заблуждава?

Кой те мами отдалече, зад океана?

Твоята история не го заслужава,

слушай песните идващи от Балкана.

 

Разтвори страниците пожълтели

на твоята съдба в написаната книга.

Кирил и Методи в съвремието онемели

от чуждото за световната интрига.

 

Трудно се събират хора с пъстрота,

мечтатели фалшиви, да обединят света

разноцветието на света е красота

не разрешавай да убиват на хората цвета.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви приятели за коментарите, които сте направили.
  • Поздравления, Йонче! Хубав стих!
  • Браво Йонче! Харесва ми!
  • Харесах!
  • Понякога си мисля, че ние българите не знаем какво искаме. 45 години, по времето на Татоник, мечтаехме за свобода. Сега я имаме в изобилие, но си проклинаме свободата. Хората от пустини направиха градини, а ние превръщаме една райска градина в пустиня.
    Добра тема засягаш, Йонка, но да не забравяме баналната мисъл, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Нито царят от Мадрид, нито дяда Ивана, нито пък онези зад океана ще ни спасят. Нито също някой нов Левски или Ботев. Просто всичко трябва да започне от улицата. Масово и сплотено. И оттам - към Върха!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...