2 jun 2017, 22:37

Родино

  Poesía » Civil
520 1 6

Родино моя, мила и свидна,

ти си моята гордост и красива.

Моята майка, прелест родна,

аз съм българка щастлива.

 

Днес уж си свободна, без робия,

младежта излезе, прекрачи праг.

Благославяй чедата, а не тия

които народа обричат само в мрак.

 

Разтвори твоята балканска гръд,

в твоята прегръдка скрий своите чеда.

Ръка чужда да не мърси твоята плът,

хората да не спират объркани от беда.

 

Кой иска да те заблуждава?

Кой те мами отдалече, зад океана?

Твоята история не го заслужава,

слушай песните идващи от Балкана.

 

Разтвори страниците пожълтели

на твоята съдба в написаната книга.

Кирил и Методи в съвремието онемели

от чуждото за световната интрига.

 

Трудно се събират хора с пъстрота,

мечтатели фалшиви, да обединят света

разноцветието на света е красота

не разрешавай да убиват на хората цвета.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви приятели за коментарите, които сте направили.
  • Поздравления, Йонче! Хубав стих!
  • Браво Йонче! Харесва ми!
  • Харесах!
  • Понякога си мисля, че ние българите не знаем какво искаме. 45 години, по времето на Татоник, мечтаехме за свобода. Сега я имаме в изобилие, но си проклинаме свободата. Хората от пустини направиха градини, а ние превръщаме една райска градина в пустиня.
    Добра тема засягаш, Йонка, но да не забравяме баналната мисъл, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Нито царят от Мадрид, нито дяда Ивана, нито пък онези зад океана ще ни спасят. Нито също някой нов Левски или Ботев. Просто всичко трябва да започне от улицата. Масово и сплотено. И оттам - към Върха!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...