Родино
Родино моя, мила и свидна,
ти си моята гордост и красива.
Моята майка, прелест родна,
аз съм българка щастлива.
Днес уж си свободна, без робия,
младежта излезе, прекрачи праг.
Благославяй чедата, а не тия
които народа обричат само в мрак.
Разтвори твоята балканска гръд,
в твоята прегръдка скрий своите чеда.
Ръка чужда да не мърси твоята плът,
хората да не спират объркани от беда.
Кой иска да те заблуждава?
Кой те мами отдалече, зад океана?
Твоята история не го заслужава,
слушай песните идващи от Балкана.
Разтвори страниците пожълтели
на твоята съдба в написаната книга.
Кирил и Методи в съвремието онемели
от чуждото за световната интрига.
Трудно се събират хора с пъстрота,
мечтатели фалшиви, да обединят света
разноцветието на света е красота
не разрешавай да убиват на хората цвета.
© Йонка Янкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви приятели за коментарите, които сте направили.
-
Поздравления, Йонче! Хубав стих!
-
Браво Йонче! Харесва ми!
-
Харесах!
-
Понякога си мисля, че ние българите не знаем какво искаме. 45 години, по времето на Татоник, мечтаехме за свобода. Сега я имаме в изобилие, но си проклинаме свободата. Хората от пустини направиха градини, а ние превръщаме една райска градина в пустиня.
Добра тема засягаш, Йонка, но да не забравяме баналната мисъл, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Нито царят от Мадрид, нито дяда Ивана, нито пък онези зад океана ще ни спасят. Нито също някой нов Левски или Ботев. Просто всичко трябва да започне от улицата. Масово и сплотено. И оттам - към Върха! -
Патриотично и вълнуващо.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
