Jun 2, 2017, 10:37 PM

Родино

  Poetry » Civic
527 1 6

Родино моя, мила и свидна,

ти си моята гордост и красива.

Моята майка, прелест родна,

аз съм българка щастлива.

 

Днес уж си свободна, без робия,

младежта излезе, прекрачи праг.

Благославяй чедата, а не тия

които народа обричат само в мрак.

 

Разтвори твоята балканска гръд,

в твоята прегръдка скрий своите чеда.

Ръка чужда да не мърси твоята плът,

хората да не спират объркани от беда.

 

Кой иска да те заблуждава?

Кой те мами отдалече, зад океана?

Твоята история не го заслужава,

слушай песните идващи от Балкана.

 

Разтвори страниците пожълтели

на твоята съдба в написаната книга.

Кирил и Методи в съвремието онемели

от чуждото за световната интрига.

 

Трудно се събират хора с пъстрота,

мечтатели фалшиви, да обединят света

разноцветието на света е красота

не разрешавай да убиват на хората цвета.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви приятели за коментарите, които сте направили.
  • Поздравления, Йонче! Хубав стих!
  • Браво Йонче! Харесва ми!
  • Харесах!
  • Понякога си мисля, че ние българите не знаем какво искаме. 45 години, по времето на Татоник, мечтаехме за свобода. Сега я имаме в изобилие, но си проклинаме свободата. Хората от пустини направиха градини, а ние превръщаме една райска градина в пустиня.
    Добра тема засягаш, Йонка, но да не забравяме баналната мисъл, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Нито царят от Мадрид, нито дяда Ивана, нито пък онези зад океана ще ни спасят. Нито също някой нов Левски или Ботев. Просто всичко трябва да започне от улицата. Масово и сплотено. И оттам - към Върха!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...