Родино моя, мила и свидна,
ти си моята гордост и красива.
Моята майка, прелест родна,
аз съм българка щастлива.
Днес уж си свободна, без робия,
младежта излезе, прекрачи праг.
Благославяй чедата, а не тия
които народа обричат само в мрак.
Разтвори твоята балканска гръд,
в твоята прегръдка скрий своите чеда.
Ръка чужда да не мърси твоята плът,
хората да не спират объркани от беда.
Кой иска да те заблуждава?
Кой те мами отдалече, зад океана?
Твоята история не го заслужава,
слушай песните идващи от Балкана.
Разтвори страниците пожълтели
на твоята съдба в написаната книга.
Кирил и Методи в съвремието онемели
от чуждото за световната интрига.
Трудно се събират хора с пъстрота,
мечтатели фалшиви, да обединят света
разноцветието на света е красота
не разрешавай да убиват на хората цвета.
© Йонка Янкова Все права защищены