Родино

Poesía

333 2 0

Мила ,Родино...ти ,Майко свята...

Вълшебнице,свята,душа и отплата.

Сълзите,Народни ти мила избърса...

Но дали вярата на,Народа върна?

Камбани ,бият,вълци вият,

Богомолци в кръста се кланят...

А неверници с масло помазват.

Тишина,след градушка ,тишина.

Ех тишина,защо крещиш...

защо с вик наказваш ,борците.

Сбогом,истино...със тебе загивам.

Мила ,Родино,"Ти си земен рай!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0