17 may 2013, 14:56

Родино моя

Poesía » Civil

453 0 0

Ти огнена диря
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана,
буренясал
сред нивите път.
Ти огнена диря остана
и с рана
се юрна на път,
за всички,
юмрук
и закана!
Мишена бе твоята гръд!
Ти тук на Балкана
остана,
не свърна
от правия път!
Страна оградена
със тел,
без Свобода...
В трета глуха остана!
Кой Дявол те беше проклел!
И ти на парчета
съдрана,
остана

и закана и стръв!
Със мъка
като океана,

но с′ сили
за битки
и кръв !

30.09. - 08.11.1976 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0