17 may 2013, 14:56

Родино моя

Poesía » Civil

448 0 0

Ти огнена диря
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана,
буренясал
сред нивите път.
Ти огнена диря остана
и с рана
се юрна на път,
за всички,
юмрук
и закана!
Мишена бе твоята гръд!
Ти тук на Балкана
остана,
не свърна
от правия път!
Страна оградена
със тел,
без Свобода...
В трета глуха остана!
Кой Дявол те беше проклел!
И ти на парчета
съдрана,
остана

и закана и стръв!
Със мъка
като океана,

но с′ сили
за битки
и кръв !

30.09. - 08.11.1976 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0