May 17, 2013, 2:56 PM

Родино моя

  Poetry » Civic
455 0 0

Ти огнена диря
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана,
буренясал
сред нивите път.
Ти огнена диря остана
и с рана
се юрна на път,
за всички,
юмрук
и закана!
Мишена бе твоята  гръд!
Ти тук на Балкана
остана,
не свърна 
от правия път!
Страна оградена 
със тел,
без Свобода...
В трета глуха остана!
Кой Дявол те беше проклел!
И ти на парчета 
съдрана,
остана 

и закана и стръв!
Със мъка
като океана,

но с′ сили
за битки
и кръв !

30.09. - 08.11.1976 г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...