Родино моя
Ти огнена диря
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана,
буренясал
сред нивите път.
Ти огнена диря остана
и с рана
се юрна на път,
за всички,
юмрук
и закана!
Мишена бе твоята гръд!
Ти тук на Балкана
остана,
не свърна
от правия път!
Страна оградена
със тел,
без Свобода...
В трета глуха остана!
Кой Дявол те беше проклел!
И ти на парчета
съдрана,
остана
и закана и стръв!
Със мъка
като океана,
но с′ сили
за битки
и кръв !
30.09. - 08.11.1976 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
