17.05.2013 г., 14:56

Родино моя

450 0 0

Ти огнена диря
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана,
буренясал
сред нивите път.
Ти огнена диря остана
и с рана
се юрна на път,
за всички,
юмрук
и закана!
Мишена бе твоята  гръд!
Ти тук на Балкана
остана,
не свърна 
от правия път!
Страна оградена 
със тел,
без Свобода...
В трета глуха остана!
Кой Дявол те беше проклел!
И ти на парчета 
съдрана,
остана 

и закана и стръв!
Със мъка
като океана,

но с′ сили
за битки
и кръв !

30.09. - 08.11.1976 г. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...