15 feb 2025, 1:17

Родитба

  Poesía » Otra
408 2 15

Не пия вино, но обичам

да седна под зелената лоза,

да слушам суетнята птича

сред клоните на дворната бреза.

 

Да гледам лятос как налива

в салкъми слънцето гъст, тъмен сок,

спокойна да съм и щастлива,

под ведрия и ясен свод дълбок.

 

Не съм и влюбена, но пия

от взора ти зелена бистрота.

Любов и вино – пролетна магия

и есенна, смирена доброта.

 

 


 

  Стихотворението участва в 24-ти Национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ 2025 на Литературно сдружение „Реката и приятели“ и Регионална библиотека „Партений Павлович“, под патронажа на Александър Сабанов – кмет на Община Силистра, и не спечели награда.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Надя, благодаря за хубавите думи!
  • Мария, абсолютно съм на същото мнение. Именно затова толкоз много ми хареса този стих. Личи си, че е писан от душа и сърце. От него струи чистота и неподправеност. Звучи толкова земно, топло, естествено. Няма претруфени изрази и ненужни думи. Много красив стих! Само човек с чиста душа би могъл да напише нещо толкова стойностно.
  • Благодаря, БоБотева, прочетох ги – и трите са много хубави и си заслужават наградите.
  • Мрия, ако имаш ФБ, напиши АРТ Силистра и ще намериш информация, снимки от награждаването и снимки на самите стихотворения.
  • Надя, трябва да се пише, както ти идва отвътре и тогава се получава ♡

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...