15.02.2025 г., 1:17

Родитба

405 2 15

Не пия вино, но обичам

да седна под зелената лоза,

да слушам суетнята птича

сред клоните на дворната бреза.

 

Да гледам лятос как налива

в салкъми слънцето гъст, тъмен сок,

спокойна да съм и щастлива,

под ведрия и ясен свод дълбок.

 

Не съм и влюбена, но пия

от взора ти зелена бистрота.

Любов и вино – пролетна магия

и есенна, смирена доброта.

 

 


 

  Стихотворението участва в 24-ти Национален поетичен конкурс „Любовта е пиянство или пиянство от любов“ 2025 на Литературно сдружение „Реката и приятели“ и Регионална библиотека „Партений Павлович“, под патронажа на Александър Сабанов – кмет на Община Силистра, и не спечели награда.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надя, благодаря за хубавите думи!
  • Мария, абсолютно съм на същото мнение. Именно затова толкоз много ми хареса този стих. Личи си, че е писан от душа и сърце. От него струи чистота и неподправеност. Звучи толкова земно, топло, естествено. Няма претруфени изрази и ненужни думи. Много красив стих! Само човек с чиста душа би могъл да напише нещо толкова стойностно.
  • Благодаря, БоБотева, прочетох ги – и трите са много хубави и си заслужават наградите.
  • Мрия, ако имаш ФБ, напиши АРТ Силистра и ще намериш информация, снимки от награждаването и снимки на самите стихотворения.
  • Надя, трябва да се пише, както ти идва отвътре и тогава се получава ♡

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...