8 may 2008, 11:30

Родна страна 

  Poesía » Otra
794 0 8

Толкова хора далече заминаха

в неизвестното, в други страни,

чужди пътища смело преминаха

и се срещнаха с нови мечти.

 

Една майка  трепетно   чака,

до късно лампата свети в нощта,

прозорче тихо огрява пак мрака

и се слива с протяжна тъга.

 

Опустял е домът, промъква се спомен,

детски смях се дочува навън,

ръце  молят се   на прага огромен,

а звездите притихват отново за сън.

 

Не забравяйте вие дом и родина!

Не забравяйте своята родна страна!

Тя винаги в сърцата живее красива.

За нас е България само една!

 

 

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??