8 may 2008, 11:30

Родна страна

  Poesía » Otra
964 0 8

Толкова хора далече заминаха

в неизвестното, в други страни,

чужди пътища смело преминаха

и се срещнаха с нови мечти.

 

Една майка  трепетно   чака,

до късно лампата свети в нощта,

прозорче тихо огрява пак мрака

и се слива с протяжна тъга.

 

Опустял е домът, промъква се спомен,

детски смях се дочува навън,

ръце  молят се   на прага огромен,

а звездите притихват отново за сън.

 

Не забравяйте вие дом и родина!

Не забравяйте своята родна страна!

Тя винаги в сърцата живее красива.

За нас е България само една!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...