8 may 2008, 11:30

Родна страна

  Poesía » Otra
958 0 8

Толкова хора далече заминаха

в неизвестното, в други страни,

чужди пътища смело преминаха

и се срещнаха с нови мечти.

 

Една майка  трепетно   чака,

до късно лампата свети в нощта,

прозорче тихо огрява пак мрака

и се слива с протяжна тъга.

 

Опустял е домът, промъква се спомен,

детски смях се дочува навън,

ръце  молят се   на прага огромен,

а звездите притихват отново за сън.

 

Не забравяйте вие дом и родина!

Не забравяйте своята родна страна!

Тя винаги в сърцата живее красива.

За нас е България само една!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...