May 8, 2008, 11:30 AM

Родна страна

  Poetry » Other
963 0 8

Толкова хора далече заминаха

в неизвестното, в други страни,

чужди пътища смело преминаха

и се срещнаха с нови мечти.

 

Една майка  трепетно   чака,

до късно лампата свети в нощта,

прозорче тихо огрява пак мрака

и се слива с протяжна тъга.

 

Опустял е домът, промъква се спомен,

детски смях се дочува навън,

ръце  молят се   на прага огромен,

а звездите притихват отново за сън.

 

Не забравяйте вие дом и родина!

Не забравяйте своята родна страна!

Тя винаги в сърцата живее красива.

За нас е България само една!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...