Толкова хора далече заминаха
в неизвестното, в други страни,
чужди пътища смело преминаха
и се срещнаха с нови мечти.
Една майка трепетно чака,
до късно лампата свети в нощта,
прозорче тихо огрява пак мрака
и се слива с протяжна тъга.
Опустял е домът, промъква се спомен,
детски смях се дочува навън,
ръце молят се на прага огромен,
а звездите притихват отново за сън.
Не забравяйте вие дом и родина!
Не забравяйте своята родна страна!
Тя винаги в сърцата живее красива.
За нас е България само една!
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
поклон пред теб и патриотизма който носиш!
Поздрави за прекрасния стих !!!