24 abr 2008, 15:18

Родна земя

  Poesía
745 0 2

Ти, майко моя, Родино мила,

ти що тайни пазиш...

 

Там, дълбоко в твоите гори вековни,

там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.

И душата ми политна вече в рая

и пред твойта красота се поклони.

 

А твойта мощ и несравнима сила

вдъхновила е творци навред.

 

Там, сред висините на твоите върхове,

осъзнах какво е свободата...

И с жаден и нестихващ поглед

запечатах всяко кътче родно.

 

За тебе, майко несравнима,

загинаха борци безчет.

 

Там, сред твойта китничка природа,

не усещам болка и тъга.

И без нея аз не мога...

и за нея ще умра!

 

И след мойта смърт ще те обичам

и ще продължавам да тъжа!!!

 

23.04.2008 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ти, майко моя, Родино мила,
    ти що тайни пазиш...
    ...
    И след мойта смърт ще те обичам
    и ще продължавам да тъжа!!!"

    Не можеш да си представиш, колко ме впечатлиха тези думи, казани от млад човек днес!!!

    Поздрав, Раче, за искрения стих и обичта!


  • Наистина ми хареса ^^ Казах ти,че са ти добри.Само малко трябва да погледнеш римата ето тук:
    "Там, сред висините на твоите върхове,
    осъзнах какво е свободата...
    И с жаден и нестихващ поглед
    запечатах всяко кътче родно."
    И мисля,че звучи по-добре "там сърцето мое с бесен ритъм тупти" Иначе ти е наистина страхотно стихотворението ^^ Не знаех,че пишеш Продължавай да го правиш
    (Btw не искам да си наложа мнението просто...браво ^^

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...