24.04.2008 г., 15:18

Родна земя

746 0 2

Ти, майко моя, Родино мила,

ти що тайни пазиш...

 

Там, дълбоко в твоите гори вековни,

там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.

И душата ми политна вече в рая

и пред твойта красота се поклони.

 

А твойта мощ и несравнима сила

вдъхновила е творци навред.

 

Там, сред висините на твоите върхове,

осъзнах какво е свободата...

И с жаден и нестихващ поглед

запечатах всяко кътче родно.

 

За тебе, майко несравнима,

загинаха борци безчет.

 

Там, сред твойта китничка природа,

не усещам болка и тъга.

И без нея аз не мога...

и за нея ще умра!

 

И след мойта смърт ще те обичам

и ще продължавам да тъжа!!!

 

23.04.2008 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ти, майко моя, Родино мила,
    ти що тайни пазиш...
    ...
    И след мойта смърт ще те обичам
    и ще продължавам да тъжа!!!"

    Не можеш да си представиш, колко ме впечатлиха тези думи, казани от млад човек днес!!!

    Поздрав, Раче, за искрения стих и обичта!


  • Наистина ми хареса ^^ Казах ти,че са ти добри.Само малко трябва да погледнеш римата ето тук:
    "Там, сред висините на твоите върхове,
    осъзнах какво е свободата...
    И с жаден и нестихващ поглед
    запечатах всяко кътче родно."
    И мисля,че звучи по-добре "там сърцето мое с бесен ритъм тупти" Иначе ти е наистина страхотно стихотворението ^^ Не знаех,че пишеш Продължавай да го правиш
    (Btw не искам да си наложа мнението просто...браво ^^

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...