24.04.2008 г., 15:18

Родна земя

747 0 2

Ти, майко моя, Родино мила,

ти що тайни пазиш...

 

Там, дълбоко в твоите гори вековни,

там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.

И душата ми политна вече в рая

и пред твойта красота се поклони.

 

А твойта мощ и несравнима сила

вдъхновила е творци навред.

 

Там, сред висините на твоите върхове,

осъзнах какво е свободата...

И с жаден и нестихващ поглед

запечатах всяко кътче родно.

 

За тебе, майко несравнима,

загинаха борци безчет.

 

Там, сред твойта китничка природа,

не усещам болка и тъга.

И без нея аз не мога...

и за нея ще умра!

 

И след мойта смърт ще те обичам

и ще продължавам да тъжа!!!

 

23.04.2008 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Ти, майко моя, Родино мила,
    ти що тайни пазиш...
    ...
    И след мойта смърт ще те обичам
    и ще продължавам да тъжа!!!"

    Не можеш да си представиш, колко ме впечатлиха тези думи, казани от млад човек днес!!!

    Поздрав, Раче, за искрения стих и обичта!


  • Наистина ми хареса ^^ Казах ти,че са ти добри.Само малко трябва да погледнеш римата ето тук:
    "Там, сред висините на твоите върхове,
    осъзнах какво е свободата...
    И с жаден и нестихващ поглед
    запечатах всяко кътче родно."
    И мисля,че звучи по-добре "там сърцето мое с бесен ритъм тупти" Иначе ти е наистина страхотно стихотворението ^^ Не знаех,че пишеш Продължавай да го правиш
    (Btw не искам да си наложа мнението просто...браво ^^

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...