Родна земя
Ти, майко моя, Родино мила,
ти що тайни пазиш...
Там, дълбоко в твоите гори вековни,
там сърцето мое с бесен ритъм то тупти.
И душата ми политна вече в рая
и пред твойта красота се поклони.
А твойта мощ и несравнима сила
вдъхновила е творци навред.
Там, сред висините на твоите върхове,
осъзнах какво е свободата...
И с жаден и нестихващ поглед
запечатах всяко кътче родно.
За тебе, майко несравнима,
загинаха борци безчет.
Там, сред твойта китничка природа,
не усещам болка и тъга.
И без нея аз не мога...
и за нея ще умра!
И след мойта смърт ще те обичам
и ще продължавам да тъжа!!!
23.04.2008 година
© Радка Йорданова All rights reserved.
Иначе ти е наистина страхотно стихотворението ^^ Не знаех,че пишеш 
Продължавай да го правиш 