18 mar 2011, 12:05

Родна земя

2.4K 0 16

РОДНА ЗЕМЯ


Аз чувам твоя глас, нашир и длъж понесен.

Аз виждам твоята неземна красота.

Аз пея твоята вълшебна древна песен

и зная, че за мен си всичко на света!

Обичам аз от твойто минало метежно

да пия на колене изворна вода,

да гледам как в небето свилено, безбрежно

изгрява твоята рубинена звезда!

Обичам твоите полета и градини

и непристъпните ти горди върхове,

реките и вълните на морето сини

и хората ти по села и градове!

Обичам аз и слънчевото лято знойно,

и ласките на пролетните ветрове,

и ведрата усмивка на момиче стройно,

и птиците, които утрото зове!

Когато сутрин буди ме от сън зората

и вечер ме приспива родният балкан,

усещам как прегръща ме с любов земята,

тъй както се прегръща син любим, желан!

Не искам да те славя като рай небесен,

не искам да те кича с гръмки имена!

Аз просто те обичам като свята песен

и нося твоите мечти и знамена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...