Mar 18, 2011, 12:05 PM

Родна земя

2.5K 0 16

РОДНА ЗЕМЯ


Аз чувам твоя глас, нашир и длъж понесен.

Аз виждам твоята неземна красота.

Аз пея твоята вълшебна древна песен

и зная, че за мен си всичко на света!

Обичам аз от твойто минало метежно

да пия на колене изворна вода,

да гледам как в небето свилено, безбрежно

изгрява твоята рубинена звезда!

Обичам твоите полета и градини

и непристъпните ти горди върхове,

реките и вълните на морето сини

и хората ти по села и градове!

Обичам аз и слънчевото лято знойно,

и ласките на пролетните ветрове,

и ведрата усмивка на момиче стройно,

и птиците, които утрото зове!

Когато сутрин буди ме от сън зората

и вечер ме приспива родният балкан,

усещам как прегръща ме с любов земята,

тъй както се прегръща син любим, желан!

Не искам да те славя като рай небесен,

не искам да те кича с гръмки имена!

Аз просто те обичам като свята песен

и нося твоите мечти и знамена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радко Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...