Родната къща
Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти,
ведрото със мляко прелива в ръце,
кутрето поглежда през миглите гъсти,
и вика на дядо -" сипи си винце".
В пъстро кожухче подскача козлето,
в рогцата намушкало жълти листа,
и бодва ме някак направо в сърцето,
на татко лика му, потънал в мъгла.
Целува ме здрачът с влажните устни,
тишината раздиплила тъмен воал,
пред прага отекват стъпките властни,
на бухал и той като мен остарял.
Отново се връщам в любимата къща,
когато от болка сърцето кърви,
но милите спомени в мен се завръщат
и образ небесен след мене върви!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
