13 mar 2013, 22:25

Родни напеви

  Poesía » Otra
648 0 6

В дом просторен и светъл живея,

емигрант съм в далечна страна.

Ала чувам тук Янтра как пее

песен българска на ранина!

 

Чувам вечер напевния шепот

на пенливото Черно море,

на Балкана вълшебния екот,

долетял върху силни криле!

 

Тук прегръща ме в топлия спомен

мама, дала ми път и живот,

и разлиства се родният корен,

здрав и жилав, наливащ се с плод!

 

Не упреквам за нищо съдбата,

но гласът на кръвта ме зове...

че е толкова малка Земята

в двете майчини, топли ръце!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...