13 мар. 2013 г., 22:25

Родни напеви

650 0 6

В дом просторен и светъл живея,

емигрант съм в далечна страна.

Ала чувам тук Янтра как пее

песен българска на ранина!

 

Чувам вечер напевния шепот

на пенливото Черно море,

на Балкана вълшебния екот,

долетял върху силни криле!

 

Тук прегръща ме в топлия спомен

мама, дала ми път и живот,

и разлиства се родният корен,

здрав и жилав, наливащ се с плод!

 

Не упреквам за нищо съдбата,

но гласът на кръвта ме зове...

че е толкова малка Земята

в двете майчини, топли ръце!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...