Mar 13, 2013, 10:25 PM

Родни напеви

  Poetry » Other
646 0 6

В дом просторен и светъл живея,

емигрант съм в далечна страна.

Ала чувам тук Янтра как пее

песен българска на ранина!

 

Чувам вечер напевния шепот

на пенливото Черно море,

на Балкана вълшебния екот,

долетял върху силни криле!

 

Тук прегръща ме в топлия спомен

мама, дала ми път и живот,

и разлиства се родният корен,

здрав и жилав, наливащ се с плод!

 

Не упреквам за нищо съдбата,

но гласът на кръвта ме зове...

че е толкова малка Земята

в двете майчини, топли ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...