Mar 13, 2013, 10:25 PM

Родни напеви

  Poetry » Other
647 0 6

В дом просторен и светъл живея,

емигрант съм в далечна страна.

Ала чувам тук Янтра как пее

песен българска на ранина!

 

Чувам вечер напевния шепот

на пенливото Черно море,

на Балкана вълшебния екот,

долетял върху силни криле!

 

Тук прегръща ме в топлия спомен

мама, дала ми път и живот,

и разлиства се родният корен,

здрав и жилав, наливащ се с плод!

 

Не упреквам за нищо съдбата,

но гласът на кръвта ме зове...

че е толкова малка Земята

в двете майчини, топли ръце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...