По роднински среща беше,

 доста се народ събра:

и познати, непознати -

 всички с весели лица.

Чичо, леля, стринка, кака,

братовчеди колко щеш,

клюки, спомени семейни,

спомнят се на маса днес.

Нищо нямаше да стане,

но нали сме си рода,

кой ще вземе да си трае

премълчаните неща.

То такъв си ни е генът -

всички сме си скандалджии,

но нали пък си се знаем,

утре пак ще сме добри.

Правилно си знам родата,

ето сутринта дойде

и навънка, пред вратата,

си подаваме ръце.

Помен нямаше от снощи,

всеки беше мил и благ

и покани разменихме -

 хайде догодина пак.