27.10.2012 г., 13:43

Роднини

829 0 0

По роднински среща беше,

 доста се народ събра:

и познати, непознати -

 всички с весели лица.

 

Чичо, леля, стринка, кака,

братовчеди колко щеш,

клюки, спомени семейни,

спомнят се на маса днес.

 

Нищо нямаше да стане,

но нали сме си рода,

кой ще вземе да си трае

премълчаните неща.

 

То такъв си ни е генът -

всички сме си скандалджии,

но нали пък си се знаем,

утре пак ще сме добри.

 

Правилно си знам родата,

ето сутринта дойде

и навънка, пред вратата,

си подаваме ръце.

 

Помен нямаше от снощи,

всеки беше мил и благ

и покани разменихме -

 хайде догодина пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...