27 окт. 2012 г., 13:43

Роднини

831 0 0

По роднински среща беше,

 доста се народ събра:

и познати, непознати -

 всички с весели лица.

 

Чичо, леля, стринка, кака,

братовчеди колко щеш,

клюки, спомени семейни,

спомнят се на маса днес.

 

Нищо нямаше да стане,

но нали сме си рода,

кой ще вземе да си трае

премълчаните неща.

 

То такъв си ни е генът -

всички сме си скандалджии,

но нали пък си се знаем,

утре пак ще сме добри.

 

Правилно си знам родата,

ето сутринта дойде

и навънка, пред вратата,

си подаваме ръце.

 

Помен нямаше от снощи,

всеки беше мил и благ

и покани разменихме -

 хайде догодина пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...