Oct 27, 2012, 1:43 PM

Роднини

834 0 0

По роднински среща беше,

 доста се народ събра:

и познати, непознати -

 всички с весели лица.

 

Чичо, леля, стринка, кака,

братовчеди колко щеш,

клюки, спомени семейни,

спомнят се на маса днес.

 

Нищо нямаше да стане,

но нали сме си рода,

кой ще вземе да си трае

премълчаните неща.

 

То такъв си ни е генът -

всички сме си скандалджии,

но нали пък си се знаем,

утре пак ще сме добри.

 

Правилно си знам родата,

ето сутринта дойде

и навънка, пред вратата,

си подаваме ръце.

 

Помен нямаше от снощи,

всеки беше мил и благ

и покани разменихме -

 хайде догодина пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...