13 ago 2008, 14:03

Родопска нощ

1.6K 0 24

РОДОПСКА НОЩ 

 

Виси отгризната луна

над планината на Орфей.

Магичната й светлина

просмуква водопаден спрей...

 

Безсмъртен като силивряк

е алпинеумът велик!...

Дори сред пещерния мрак

запазва образ многолик!...

 

И Евридикиният дух

пропит е в тази красота.

Наяве и насън дочух -

пристъпя тихо боса тя...

 

Орфей я води за ръка...

Назад ще се обърне... Не! -

Щом тихо стъпват все така,

ще срещнат изгрева поне!...

 

... Виси отгризната луна

над планината на Орфей -

като над бременна жена

в обятията на Морфей...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • http://www.omda.bg/bulg/priroda/silivr.htm
    Това твърдят ботаниците!
    Символично за България растение.
  • Благодаря, Албиция! Силивряк е едно от около седемте имена на безсмъртничето, ако се не лъжа... Това растение за мен е като синоним на самата планина. Ако си спомням добре, може да пусне корени отново и след 11-годишно хербаризиране.
  • Стискам ти ръката заради силивряка, Ванилин!
    Другото, по- добре от мен си знаеш, че го можеш.
  • Благодаря, Вальо! Отдавна не бях влизал тук, все нямам настройка. Затова и със закъснение отговарям. Абе, не пресилвай така нещата, че ме притесняваш! Светлина и топлина в душата, поете!
  • Както винаги усещането при теб е като в кулоарите на Бога на словото... Страхотен стих, пронизващ с изяществото си... Благодаря за споделянето му!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...