13 авг. 2008 г., 14:03

Родопска нощ

1.6K 0 24

РОДОПСКА НОЩ 

 

Виси отгризната луна

над планината на Орфей.

Магичната й светлина

просмуква водопаден спрей...

 

Безсмъртен като силивряк

е алпинеумът велик!...

Дори сред пещерния мрак

запазва образ многолик!...

 

И Евридикиният дух

пропит е в тази красота.

Наяве и насън дочух -

пристъпя тихо боса тя...

 

Орфей я води за ръка...

Назад ще се обърне... Не! -

Щом тихо стъпват все така,

ще срещнат изгрева поне!...

 

... Виси отгризната луна

над планината на Орфей -

като над бременна жена

в обятията на Морфей...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • http://www.omda.bg/bulg/priroda/silivr.htm
    Това твърдят ботаниците!
    Символично за България растение.
  • Благодаря, Албиция! Силивряк е едно от около седемте имена на безсмъртничето, ако се не лъжа... Това растение за мен е като синоним на самата планина. Ако си спомням добре, може да пусне корени отново и след 11-годишно хербаризиране.
  • Стискам ти ръката заради силивряка, Ванилин!
    Другото, по- добре от мен си знаеш, че го можеш.
  • Благодаря, Вальо! Отдавна не бях влизал тук, все нямам настройка. Затова и със закъснение отговарям. Абе, не пресилвай така нещата, че ме притесняваш! Светлина и топлина в душата, поете!
  • Както винаги усещането при теб е като в кулоарите на Бога на словото... Страхотен стих, пронизващ с изяществото си... Благодаря за споделянето му!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...