13 авг. 2008 г., 14:03

Родопска нощ

1.6K 0 24

РОДОПСКА НОЩ 

 

Виси отгризната луна

над планината на Орфей.

Магичната й светлина

просмуква водопаден спрей...

 

Безсмъртен като силивряк

е алпинеумът велик!...

Дори сред пещерния мрак

запазва образ многолик!...

 

И Евридикиният дух

пропит е в тази красота.

Наяве и насън дочух -

пристъпя тихо боса тя...

 

Орфей я води за ръка...

Назад ще се обърне... Не! -

Щом тихо стъпват все така,

ще срещнат изгрева поне!...

 

... Виси отгризната луна

над планината на Орфей -

като над бременна жена

в обятията на Морфей...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • http://www.omda.bg/bulg/priroda/silivr.htm
    Това твърдят ботаниците!
    Символично за България растение.
  • Благодаря, Албиция! Силивряк е едно от около седемте имена на безсмъртничето, ако се не лъжа... Това растение за мен е като синоним на самата планина. Ако си спомням добре, може да пусне корени отново и след 11-годишно хербаризиране.
  • Стискам ти ръката заради силивряка, Ванилин!
    Другото, по- добре от мен си знаеш, че го можеш.
  • Благодаря, Вальо! Отдавна не бях влизал тук, все нямам настройка. Затова и със закъснение отговарям. Абе, не пресилвай така нещата, че ме притесняваш! Светлина и топлина в душата, поете!
  • Както винаги усещането при теб е като в кулоарите на Бога на словото... Страхотен стих, пронизващ с изяществото си... Благодаря за споделянето му!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...