13 авг. 2008 г., 14:03

Родопска нощ 

  Поэзия » Пейзажная
1207 0 24

РОДОПСКА НОЩ 

 

Виси отгризната луна

над планината на Орфей.

Магичната й светлина

просмуква водопаден спрей...

 

Безсмъртен като силивряк

е алпинеумът велик!...

Дори сред пещерния мрак

запазва образ многолик!...

 

И Евридикиният дух

пропит е в тази красота.

Наяве и насън дочух -

пристъпя тихо боса тя...

 

Орфей я води за ръка...

Назад ще се обърне... Не! -

Щом тихо стъпват все така,

ще срещнат изгрева поне!...

 

... Виси отгризната луна

над планината на Орфей -

като над бременна жена

в обятията на Морфей...

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??