13.08.2008 г., 14:03 ч.

Родопска нощ 

  Поезия » Пейзажна
1291 0 24

РОДОПСКА НОЩ 

 

Виси отгризната луна

над планината на Орфей.

Магичната й светлина

просмуква водопаден спрей...

 

Безсмъртен като силивряк

е алпинеумът велик!...

Дори сред пещерния мрак

запазва образ многолик!...

 

И Евридикиният дух

пропит е в тази красота.

Наяве и насън дочух -

пристъпя тихо боса тя...

 

Орфей я води за ръка...

Назад ще се обърне... Не! -

Щом тихо стъпват все така,

ще срещнат изгрева поне!...

 

... Виси отгризната луна

над планината на Орфей -

като над бременна жена

в обятията на Морфей...

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??