Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18137
27 dic 2020, 13:33  

Рогато 

  Poesía » Otra
423 6 17

И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали,
които платно за рисунка му шият,
дано ме усмихнат за миг, но едва ли
и черните котки, от мене се крият.
И правиш разбор, след разбор – на вината.
Изсъхнаха дрехите в миг, на въжето.
Две крачки делят ме – да хвана гората!
Ей, кръчмата де е – напий се, с мъжете!
А аз тук, край огъня хляб ще омеся,
ще гладя пресъхнали рокли и ризи.
Добричката в мен, ако пита къде си,
ще кажа: Не знам! И аз също излизам!

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Бени!
  • От всичко правиш поезия, Наде! Безспорен талант си!
  • Благодаря ви, момичета!
  • И аз като Светулка ще кажа- важното е, че има баланс!
    Иначе, много ми хареса!
  • Да, призна си, има и добричка към рогатичката, да балансира. 🙃
  • Благодаря ви!
  • Удоволствие е да те чета!
  • Пиши, ще чакам!
  • Така да е.
  • Благодаря, Марийче! Надка войвода? Хм, интересна идея! С Ирката за байрактарка, теб и която още пожелае... "Купи ми, мамо топ"! 😀
  • Всяко изживяване и всяка думичка при теб се превръща в поезия, Наде.
    А аз си правя колекция от твоите произведения и слагам на всички гриф " Избрано". За мен си наистина уникална, приятелко моя!👏💕🌹
  • Благодаря, Зойче. Има много хубави стихове тук. Ще ти покажа. Целувчице, сродна душо...😃 Луната, сенсей, Луната!
  • Рогато,
    рогато...
    На рими богато,
    със стихове злато,
    пък знае когато
    прецапва
    през блато -
    и в зима, и в лято,
    на принципи свято
    в чернило познато
    издига главата
    и тропа с краката...
    Натам - зората, душата, устата, ръката, снагата, храната, кревата, козата змията...
    Абе, дописвайте...
    Вдигнат палец - пак рогато!
  • Правиш се само. Но пък винаги можеш да хванеш гората и да пратиш всички по дяволите. Това носи такъв божествен заряд. Едно леко му става на човек 😉😊
  • Стих си е, от начало докрай, издържан в един ритъм - тук това е рядкост
  • Силно казано,Зойче, силно казано.
  • Много хубава стъпка. Напомня ми Есенин
Propuestas
: ??:??