Рогато
И нямам градина – днес всичко е блато.
Дъжд зимен поляга – останал без сили.
Отново съм крива, и зла, и рогата –
напразно рисува ми вятър камили,
по дрипави облачни, сиви парцали,
които платно за рисунка му шият,
дано ме усмихнат за миг, но едва ли
и черните котки, от мене се крият.
И правиш разбор, след разбор – на вината.
Изсъхнаха дрехите в миг, на въжето.
Две крачки делят ме – да хвана гората!
Ей, кръчмата де е – напий се, с мъжете!
А аз тук, край огъня хляб ще омеся,
ще гладя пресъхнали рокли и ризи.
Добричката в мен, ако пита къде си,
ще кажа: Не знам! И аз също излизам!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
