13 ene 2009, 18:21

Рожба 

  Poesía » Otra
794 0 2
 

            РОЖБА

 

Родих дете, белязано от Бога -

за мойте грешки или добрини.

От чашата си на живота пих

горчилката на  младини.

 

В мен бореха се чувства, непревзети

от майчиното ми изстрадало сърце.

Сега в прегръдките на дните ми несрети

остават две протегнати ръце.

 

А то, единствено от Бога сътворено,

дарено е с неземна красота.

По-дивно е от време вдъхновено,

в което блика само доброта.

 

С очичките говори, че го има -

ефирен лъч от нежна светлина.

С ръчичките на мъката незрима

то пали майчината топлина.

 

Това дете за мен остава всичко,

създадено е от нестихващия зов.

С любов закърмено е от мъничко,

затуй дарява ни с любов!

© Лейди Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинското майчино чувство... Неземно! Поздрав!
  • "С ръчичките на мъката незрима
    то пали майчината топлина."
    Мъка в едни мънички ръчики?
    Ако можеш - го оправи - разбрах какво искаш да ни кажеш - но по друг начин го изкажи - не смесвай това ангелче с твоите душевни терзания!
    Едно дете е живот - нищо по-чисто не съм срещала от тайната на сътворението!


Propuestas
: ??:??