РОЖБА

Родих дете, белязано от Бога -

за мойте грешки или добрини.

От чашата си на живота пих

горчилката на младини.

В мен бореха се чувства, непревзети

от майчиното ми изстрадало сърце.

Сега в прегръдките на дните ми несрети

остават две протегнати ръце.

А то, единствено от Бога сътворено,

дарено е с неземна красота.

По-дивно е от време вдъхновено,

в което блика само доброта.

С очичките говори, че го има -

ефирен лъч от нежна светлина.

С ръчичките на мъката незрима

то пали майчината топлина.

Това дете за мен остава всичко,

създадено е от нестихващия зов.

С любов закърмено е от мъничко,

затуй дарява ни с любов!

icohim (Христо Стоянов)

2009-01-14T23:33:55+02:00

Истинското майчино чувство... Неземно! Поздрав!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2009-01-14T08:41:22+02:00

"С ръчичките на мъката незрима
то пали майчината топлина."
Мъка в едни мънички ръчики?
Ако можеш - го оправи - разбрах какво искаш да ни кажеш - но по друг начин го изкажи - не смесвай това ангелче с твоите душевни терзания!
Едно дете е живот - нищо по-чисто не съм срещала от тайната на сътворението!