13 янв. 2009 г., 18:21

Рожба

1.1K 0 2
 

            РОЖБА

 

Родих дете, белязано от Бога -

за мойте грешки или добрини.

От чашата си на живота пих

горчилката на  младини.

 

В мен бореха се чувства, непревзети

от майчиното ми изстрадало сърце.

Сега в прегръдките на дните ми несрети

остават две протегнати ръце.

 

А то, единствено от Бога сътворено,

дарено е с неземна красота.

По-дивно е от време вдъхновено,

в което блика само доброта.

 

С очичките говори, че го има -

ефирен лъч от нежна светлина.

С ръчичките на мъката незрима

то пали майчината топлина.

 

Това дете за мен остава всичко,

създадено е от нестихващия зов.

С любов закърмено е от мъничко,

затуй дарява ни с любов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лейди Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинското майчино чувство... Неземно! Поздрав!
  • "С ръчичките на мъката незрима
    то пали майчината топлина."
    Мъка в едни мънички ръчики?
    Ако можеш - го оправи - разбрах какво искаш да ни кажеш - но по друг начин го изкажи - не смесвай това ангелче с твоите душевни терзания!
    Едно дете е живот - нищо по-чисто не съм срещала от тайната на сътворението!


Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...