30 jul 2008, 7:32

Рожден ден

  Poesía » Otra
1.5K 0 1
Рожден ден

Опитвам се да напиша стих
за моят 22-ри рожден ден.
Но гласът в мене нещо е тих,
май и той от годините е разярен.

Поглеждам в огледалото лицето,
размазано след снощния купон
и питам - ти ли си детето,
което се люлееше на онзи клон.

Ти ли беше този, който
тичаше по цели дни.
Ти ли беше онзи, който
сътворяваше безброй мечти.

Дали отново ще почувствам.
блаженството на тези дни.
В които тичах и палувах,
и не мислех за работа, и за пари.

Дали отново ще ми е така приятно
през прозореца да видя първи сняг.
И със шапка на обратно
да изляза чак на бяг.

Ех, знам, годините минават
и вземат някои неща.
Но пък с други ни даряват,
с които по-леко да посрещнем старостта.

И някога, когато бъда старец,
прегърбен и с бастун в ръка,
дано се сещам с усмивка
как прекарвал съм си младостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...