Jul 30, 2008, 7:32 AM

Рожден ден

  Poetry » Other
1.5K 0 1
Рожден ден

Опитвам се да напиша стих
за моят 22-ри рожден ден.
Но гласът в мене нещо е тих,
май и той от годините е разярен.

Поглеждам в огледалото лицето,
размазано след снощния купон
и питам - ти ли си детето,
което се люлееше на онзи клон.

Ти ли беше този, който
тичаше по цели дни.
Ти ли беше онзи, който
сътворяваше безброй мечти.

Дали отново ще почувствам.
блаженството на тези дни.
В които тичах и палувах,
и не мислех за работа, и за пари.

Дали отново ще ми е така приятно
през прозореца да видя първи сняг.
И със шапка на обратно
да изляза чак на бяг.

Ех, знам, годините минават
и вземат някои неща.
Но пък с други ни даряват,
с които по-леко да посрещнем старостта.

И някога, когато бъда старец,
прегърбен и с бастун в ръка,
дано се сещам с усмивка
как прекарвал съм си младостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...