Jul 30, 2008, 7:32 AM

Рожден ден

  Poetry » Other
1.5K 0 1
Рожден ден

Опитвам се да напиша стих
за моят 22-ри рожден ден.
Но гласът в мене нещо е тих,
май и той от годините е разярен.

Поглеждам в огледалото лицето,
размазано след снощния купон
и питам - ти ли си детето,
което се люлееше на онзи клон.

Ти ли беше този, който
тичаше по цели дни.
Ти ли беше онзи, който
сътворяваше безброй мечти.

Дали отново ще почувствам.
блаженството на тези дни.
В които тичах и палувах,
и не мислех за работа, и за пари.

Дали отново ще ми е така приятно
през прозореца да видя първи сняг.
И със шапка на обратно
да изляза чак на бяг.

Ех, знам, годините минават
и вземат някои неща.
Но пък с други ни даряват,
с които по-леко да посрещнем старостта.

И някога, когато бъда старец,
прегърбен и с бастун в ръка,
дано се сещам с усмивка
как прекарвал съм си младостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...