30.07.2008 г., 7:32

Рожден ден

1.5K 0 1
Рожден ден

Опитвам се да напиша стих
за моят 22-ри рожден ден.
Но гласът в мене нещо е тих,
май и той от годините е разярен.

Поглеждам в огледалото лицето,
размазано след снощния купон
и питам - ти ли си детето,
което се люлееше на онзи клон.

Ти ли беше този, който
тичаше по цели дни.
Ти ли беше онзи, който
сътворяваше безброй мечти.

Дали отново ще почувствам.
блаженството на тези дни.
В които тичах и палувах,
и не мислех за работа, и за пари.

Дали отново ще ми е така приятно
през прозореца да видя първи сняг.
И със шапка на обратно
да изляза чак на бяг.

Ех, знам, годините минават
и вземат някои неща.
Но пък с други ни даряват,
с които по-леко да посрещнем старостта.

И някога, когато бъда старец,
прегърбен и с бастун в ръка,
дано се сещам с усмивка
как прекарвал съм си младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...