30.07.2008 г., 7:32

Рожден ден

1.5K 0 1
Рожден ден

Опитвам се да напиша стих
за моят 22-ри рожден ден.
Но гласът в мене нещо е тих,
май и той от годините е разярен.

Поглеждам в огледалото лицето,
размазано след снощния купон
и питам - ти ли си детето,
което се люлееше на онзи клон.

Ти ли беше този, който
тичаше по цели дни.
Ти ли беше онзи, който
сътворяваше безброй мечти.

Дали отново ще почувствам.
блаженството на тези дни.
В които тичах и палувах,
и не мислех за работа, и за пари.

Дали отново ще ми е така приятно
през прозореца да видя първи сняг.
И със шапка на обратно
да изляза чак на бяг.

Ех, знам, годините минават
и вземат някои неща.
Но пък с други ни даряват,
с които по-леко да посрещнем старостта.

И някога, когато бъда старец,
прегърбен и с бастун в ръка,
дано се сещам с усмивка
как прекарвал съм си младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...