Момичето в кутията с бонбони
зарови пръсти. Взе си точно два.
Един за миналото свое лято,
а друг – за предстоящото сега.
Във чашите разсипа кока-кола.
От тортата отхапа със възторг.
(Момчето ù я чакаше на двора
до ъгъла на своя блок.)
И в шепите си стисна дребни сладки.
Отскубна се в роднинската тълпа.
Дори не я видяхме как изчезна
измежду толкоз вази със цветя.