Момичето в кутията с бонбони
зарови пръсти. Взе си точно два.
Един за миналото свое лято,
а друг – за предстоящото сега.
Във чашите разсипа кока-кола.
От тортата отхапа със възторг.
(Момчето ù я чакаше на двора
до ъгъла на своя блок.)
И в шепите си стисна дребни сладки.
Отскубна се в роднинската тълпа.
Дори не я видяхме как изчезна
измежду толкоз вази със цветя.
© Павлина Гатева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
