22 sept 2012, 13:26

Рожден ден

  Poesía
1.3K 2 0

Не винаги, но един ден в годината,

на човек му се приисква

да достигне звездите,

да докосне слънцето,

да целуне вятъра,

да прегърне земята.

 

Не винаги, но един ден в годината,

на човек му се случва

доброто и злото на дуел да извика,

за да се сдобри със себе си,

за да си поплаче по мъжки,

за да прокле и благослови

грешното и святото,

за да намигне дяволито,

за да вдигне наздравица...

 

Само защото не винаги,

но един ден в годината,

празнува рождения си ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айше Рубева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...