Sep 22, 2012, 1:26 PM

Рожден ден

  Poetry
1.3K 2 0

Не винаги, но един ден в годината,

на човек му се приисква

да достигне звездите,

да докосне слънцето,

да целуне вятъра,

да прегърне земята.

 

Не винаги, но един ден в годината,

на човек му се случва

доброто и злото на дуел да извика,

за да се сдобри със себе си,

за да си поплаче по мъжки,

за да прокле и благослови

грешното и святото,

за да намигне дяволито,

за да вдигне наздравица...

 

Само защото не винаги,

но един ден в годината,

празнува рождения си ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айше Рубева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...