РОЖДЕН ДЕН
Чаках те да дойдеш! Не дойде.
А толкова копнеех да те видя
за час, за два! Или за миг поне!
Да те целуна, и да си отидеш!
Но ти не пожела. Дори сега,
когато тука вече няма никой
и стаята е пълна с тишина,
аз чувам как сърцето ми те вика.
То търси твоя поглед,твоя глас,
лицето ти, ръцете ти да зърне.
Добри ръце, които в този час
така желая мен да ме прегърнат!
© Георги Иванов Todos los derechos reservados