РОЖДЕН ДЕН
Чаках те да дойдеш! Не дойде.
А толкова копнеех да те видя
за час, за два! Или за миг поне!
Да те целуна, и да си отидеш!
Но ти не пожела. Дори сега,
когато тука вече няма никой
и стаята е пълна с тишина,
аз чувам как сърцето ми те вика.
То търси твоя поглед,твоя глас,
лицето ти, ръцете ти да зърне.
Добри ръце, които в този час
така желая мен да ме прегърнат!
© Георги Иванов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
